Ще доведат ли до нови разделения дигиталните пари на централните банки?

Криптопазарите не са били убити от миналогодишната криза, а новата вълна дигитални валути на централните банки (CBDC) ще трябва да се изправи пред някои геополитически ограничения. На това мнение е новият ръководител на подразделението за иновации на Банката за международни разплащания (БМР).  

Наричана централната банка на централните банки, БМР отдавна е определяна като критична спрямо криптовалутите, като в миналото е определяла биткойна на схема на Понци и пазарен балон.

Крахът на криптоимперията FTX на Сам Банкман-Фрийд от миналата година, както и на други водещи играчи като Celcius, Three Arrows Capital и др. допринесоха за изтриването на над 2 трлн. долара пазарна капитализация. Но от началото на 2023 г. налице е възстановяване, включително и с 40% в цената на биткойна.

„Бих предположила, че индустрията ще се поучи от тези провали и ще се измислят нови неща“, коментира Сесилия Скингсли, новият ръководител на Иновационния хъб на БМР, в интервю за Ройтерс.

Бившият шведски централен банкер също така посочи, че според нея проблемите изглежда не са се отразили на плановете на централните банки за дигитални валути през идните години. Досега БМР е координирала много от международните експерименти със CBDC, които биха могли да бъдат създадени или за използване от широката публика, или само за банки при трансакции „на едро“.

„Всичко, което чувам, е, че тези, които имат такива проекти, напредват с тях“, каза Скингсли.

Досега единадесет държави са пуснали свои CBDC проекти, докато над 100 други – представляващи 95% от световния брутен вътрешен продукт – разглеждат подобни варианти.

Китай например възнамерява да разшири своята пилотна програма за дигитален юан, обхващайки по-голямата част от своето 1,4-милиардно население. Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква да получи зелена светлина за пълномащабни тестове. Американският Федерален резерв също провежда тестове, докато Австралия, Великобритания, Бразилия, Индия, Южна Корея и Русия също предприемат важни стъпки в тази посока.

Това става на фона на намаляващата употреба на физически пари по света, като държавните власти се опитват да защитят влиянието си от криптовалути като биткойна и т. нар. Big Tech компании. Санкциите, наложени на страни като Русия и Венецуела през последните години, също са друг двигател.

„Трябва да сте достатъчно устойчиви, когато става въпрос за отбрана, когато става въпрос за снабдяване с храна, но също така става важно и когато е въпрос на платежни системи“, коментира Скингсли. „Разбирам логиката в това всяка една страна да попита: добре, колко устойчиви сме? Кои страни могат да са наши приятели, наши съюзници?“, допълни тя.

Геополитическата реалност

И макар дигиталните валути на централните банки да целят превръщането на парите в по-високотехнологични, лесни и евтини за изпращане в други страни, то е вероятно да се формират „тектонски плочи“ с новите е-пари, които ще са напълно подвижни само между геополитически синхронизирани страни, каза Скингсли.

„Никога няма да имаме пълна взаимосвързаност“, каза тя, като прибави, че БМР цели да направи CBDC колкото се може по-универсални.

„Ще има твърде много търкания и не всички страни в света ще са готови да си сътрудничат напълно с всички останали страни по света – това е реалността“, смята Скингсли.

Тя също така коментира и относително слабия интерес към съществуващите вече активни CBDC проекти, както и на част от скептицизма, включително и от управителя на Английската централна банка Андрю Бейли, че дигиталните пари на централните банки може да се окажат решение, което си търси проблем.

„Има някои проблеми тук“, коментира Скингсли. „Ако екстраполирате използването на пари в много държави, парите вече няма да се използват като метод за плащане след известно време в бъдещето“, коментира тя. „Това отваря въпроса как поддържате цели за обществени политики, които смятаме, че са важни – например доверието в паричната система“, допълни тя.